15.12.2025
Днес разговаряме с Калина Бонева QA в AccessDrum, с които Сайт на годината си партнираме за втора поредна година. Калина е млад професионалист, силно отдадена е на работата и на планинския спорт, въпреки че е незряща. С нея винаги е и Уайти, нейното куче-водач.
Калина, разкажете ни накратко за своя професионален път.
Да бъда част от IT сферата е моя детска мечта, която дълги години смятах за нереалистична. Като тийнейджър се заигравах с код, но така и не събрах смелост да вляза в софтуерна специалност от притеснение, че учебните материали и средата няма да бъдат достъпни. Професионалният ми път в дигиталната достъпност започна преди около година и половина, когато станах част от екипа на Access Drum. До този момент основно експериментирах - ръчках системи, проверявах какво не работи, защо, и как може да се заобиколи, за да стигна до желания резултат. От повече от 15 години ежедневно се сблъсквам с недостъпен софтуер, сайтове и услуги, заради което съм пропускала възможности в живота си. Именно тази лична перспектива ме доведе до решението да превърна опита си в професия. И, да - мечтата на 12 годишното ми аз помогна много.
В Access Drum започнах като участник в курса им за незрящи QA-и, а в момента работя като QA и accessibility tester. Опитът ми позволява да виждам проблемите не само като несъответствие със стандарт, а като реална бариера за хората. За мен Access Drum е първото място, където тази перспектива е не просто допустима, а ценена. Разликата между двете е огромна.
Кои са основните инструменти, които използвате, и как протича един типичен процес на тестване?
Основните ми инструменти са екранните четци – най-вече NVDA под Windows, както и TalkBack под Android и VoiceOver под iOS. Под Windows работя основно с клавиатурна навигация, а в мобилните операционни системи използвам жестове за взаимодействие с приложението или уебсайта.
Типичният ми процес започва така, както би започнал и за всеки незрящ потребител – без визуален контекст, стъпка по стъпка, през реални сценарии. Това е и най-голямата разлика между автоматизираното и ръчното тестване. Автоматизираният инструмент може да каже дали има alt текст, но няма контекста, който има живият QA. Няма измислен такъв инструмент, който да провери дали потребителят реално може да разбере съдържанието на сайта и да завърши процес като покупка или подаване на форма.
Кои са най-често срещаните и критични проблеми с достъпността в българските сайтове?
Най-често срещам три сериозни проблема. Първият е липсата на ясна структура. Неправилно използвани заглавия и хаотичен ред на съдържанието. Вторият са неозначени или подвеждащо означени интерактивни елементи – обикновено бутони и линкове, които за екранния четец просто не съществуват. Третият са формите. Често липсват коректни етикети, инструкции или достъпна обратна връзка при грешки.
Това са бариери, които остават незабелязани от зрящите потребители, но за потребителите с екранен четец могат напълно да блокират достъпа до услуга или информация.
Как тествате сложни интерактивни елементи?
При тестването на dropdown менюта, модални прозорци и сложни формуляри се фокусирам върху реалното им поведение, като деля процеса на ясни и проверими стъпки. Проверявам дали могат да бъдат управлявани само с клавиатура, дали фокусът се движи логично и дали екранният четец съобщава коректно състоянията и промените.
Например, при модален прозорец е критично фокусът да се премести в него и да остане там, докато потребителят не го затвори. Именно тези детайли определят дали един сайт е реално използваем.
Как предавате обратната връзка към екипите?
Когато давам обратна връзка, се старая тя да е ясна и практична – с описание на очакваното поведение и ясна връзка със съответните WCAG критерии. Най-важното за мен е да покажа как изглежда проблемът от гледна точка на реалния потребител, защото без този контекст често е трудно да се разбере защо дадена промяна е необходима.
Понякога се налага просто да обясня, че даден проблем не е „дребен бъг“, а реална бариера. Ситуация, в която човек не може да си завърши поръчката в онлайн магазин или да си купи билет за междуградския автобус не е неудобство, а отказан достъп.
Какво Ви мотивира в работата с достъпността?
Достъпността означава пълноценно участие в живота за около 24% от обществото в Европа и често пъти доста по-смислено потребителско преживяване за останалите 76%. Това не е поредното „досадно изискване“, а възможност хората да използват услуги, да работят, да се информират и да бъдат независими. Когато сайт, който преди е бил недостъпен, стане използваем, усещането е много силно и лично.
За мен най-вдъхновяващи са самите екипи зад продуктите – когато видя желание да разберат повече и да го направят качествено си казвам "Аха, значи и в България можем да се събудим". Не всички започват така, но всички вървят натам, щом са стигнали до нас.
Помага ли Ви кучето-водач в тази работа?
Кучето ми водач, Уайти, има много по-активна роля в професионалния ми живот, отколкото очаквах в началото. Освен че ми помага да се ориентирам и да стигам до произволна точка на града или страната самостоятелно, тя се оказа и неочаквано силен ice breaker по време на networking събития. Когато на мен ми е трудно да локализирам хората в шумна среда или да започна разговор, Уайти просто прави някаква магия с опашка и свързването се случва.
Другата й роля е като част от ядрото на Access Drum. С готовността си винаги да оближе нечие ухо буквално променя динамиката в нашия екип и начина, по който общуваме помежду си. Не знам как го прави, но определено го прави по-добре от мен.
В работния процес също има думата, понякога съвсем буквално... Случвало се е да затвори лаптопа ми с муцуна, когато прецени, че вече съм преминала всякакви граници и не е лошо да стана да се размърдам малко.
Какво бихте пожелали на българските създатели на сайтове?
Бих пожелала да мислят за достъпността от самото начало и да включват реални потребители в процеса. Да не я възприемат като допълнително изискване, което да се заобикаля с „прости“ и евтини решения. Тези решения често създават повече бариери, отколкото отстраняват. Достъпният сайт е по-ясен, по-логичен и по-приятен за всички.
Бих искала да живеем в свят, в който помним, че бизнесът в крайна сметка се движи от хора за други хора и в който няма да е нужно да обяснявам защо достъпността е важна, а само как да я постигнем ефективно.
Прочетете и интервюто със Стефан Вартоломеев, основател на AccessDrum